Белгия предвижда българи и румънци да останат единствените граждани на ЕС, които ще имат право да поискат убежище в Белгия. Холандия пък от днес затегна още повече условията за наемане на работа на българи и румънци.
Българи и румънци ще бъдат единствените граждани на ЕС, които ще имат право да поискат убежище в Белгия, ако бъде утвърден нов законопроект, обсъждан в една от комисиите на Федералния парламент, съобщава днес вестник "Дерниер йор", предаде БТА.
Обсъжданите промени предвиждат за този статут да могат да кандидатстват само хора от страни, към които все още се прилагат ограничения в свободата на движение и наемането на работа. Предвижда се за останалите граждани на страни от ЕС това право да отпадне. Според промените за такъв статут ще могат да кандидатстват хора от всички останали страни от Европа извън ЕС.
Реформите събират засега мнозинство в парламента, но предстои да бъдат обсъдени и със служебното правителство. Сред предложенията е обособяването на министерски пост по въпросите на убежището. Очаква се новият министър да изработи система за доброволно завръщане в родината им на хора, потърсили убежище и получили отказ.
Холандия затяга условията за наемане на работа
От 1 юли граждани на България и Румъния, както и на страни извън Европейския съюз, ще получават разрешителни за работа в Холандия само в “изключителни случаи“, съобщи електронното издание euraktiv.com.
Предложението за ограничаване на наемането на работници от тези страни, направено от министъра на социалните грижи и заетостта Хенк Камп, бе подкрепено от правителството, съобщиха холандски медии. Камп настоява работодателите в земеделието и градинарството, например, да допринесат повече за осигуряването на работа за холандските безработни.
Обсъжданите промени предвиждат за този статут да могат да кандидатстват само хора от страни, към които все още се прилагат ограничения в свободата на движение и наемането на работа. Предвижда се за останалите граждани на страни от ЕС това право да отпадне. Според промените за такъв статут ще могат да кандидатстват хора от всички останали страни от Европа извън ЕС.
Реформите събират засега мнозинство в парламента, но предстои да бъдат обсъдени и със служебното правителство. Сред предложенията е обособяването на министерски пост по въпросите на убежището. Очаква се новият министър да изработи система за доброволно завръщане в родината им на хора, потърсили убежище и получили отказ.
Холандия затяга условията за наемане на работа
От 1 юли граждани на България и Румъния, както и на страни извън Европейския съюз, ще получават разрешителни за работа в Холандия само в “изключителни случаи“, съобщи електронното издание euraktiv.com.
Предложението за ограничаване на наемането на работници от тези страни, направено от министъра на социалните грижи и заетостта Хенк Камп, бе подкрепено от правителството, съобщиха холандски медии. Камп настоява работодателите в земеделието и градинарството, например, да допринесат повече за осигуряването на работа за холандските безработни.
Предложението на Камп предизвика гнева на социалния ни министър Тотю Младенов и той изпрати писмо до колегата си Хенк Камп още през април.
Според предложението, работодателите, които твърдят, че имат нужда от български и румънски работници, ще трябва да получат разрешение за наемането им от холандската служба по заетостта. Камп настоява службата да въведе по-строга процедура. Работодател, който се опитва да наеме българи и румънци, ще трябва да докаже, че не може да намери подходящ кандидат в Холандия или останалите 24 страни членки на ЕС.
Фермерите, отглеждащи плодове и зеленчуци в областта Северен Брабант, изглежда с готовност наемат българи и румънци и фермерската организация Ел Ти Оу (LTO) остро критикува предложението на министъра, отбелязва Euraktiv. Понякога фермерите наемат холандски безработни чрез службата по заетостта, но са недоволни от слабия им трудов ентусиазъм - тези служители се оплакват от болки в гърба и не работят усилено като източноевропейците, посочва Ел Ти Оу.
Свободата на движение
От януари 2014 г. работниците от България и Румъния ще имат пълна свобода на движение в ЕС. Сега гражданите на двете страни, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., имат пълни права за свободно движение според европейското законодателство в 15 страни членки - Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Испания, Португалия и Чехия.
Други 10 страни обаче запазват някои ограничения - Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Великобритания и Малта и обикновено изискват българите и румънците да имат разрешително за работа.