В петък започнаха горещниците. Празниците са в чест на огъня и са считани от традиционния народен календар за трите най-горещи дни в лятото - 15, 16 и 17 юли. В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части те са известни под името Чурлига или Пърлига, а третият ден се нарича Марина огнена, тъй като е посветен на Света Марина-покровителка на градушките.

В Южна България дните са известни с наименованието Люта.  През Горещниците не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за домашна  работа. Не трябва да се пере и мие.  Заради  страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб. Хората са вярвали, че ако някой наруши забраните – градушка или пожар ще унищожи реколтата. Те са осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова  тачели тези празници и спазвали стрикно забраните. По принцип тези празници са съпроводени и с молитви за дъжд, свързани са и с гадания. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити  води.