Населението на Хаджи Елес и околните села има своя принос за Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Във времето преди извършването на този политически акт, Първомайско и околията са се намирали на границата между Източна Румелия и Турция. Днешните села Буково, Искра, Жълти камък, Новаково са били в непосредствена близост до империята. Част от тях дори са били определени да останат в нейните предели, но местните проявили такава настойчивост, че все пак запазили поданството си. Землищата им, намиращи се в Драгойновския и Новаковски балкан, обаче, станали свърталище на злия Ибрахим ага. Той се прочул с жестокостта си и населението се вдигнало на борба срещу него. В това време опълченецът Иван Паничаров оглавявал хаджиелеската жандармерия. С помощта на местните, успели да влязат в дирите на Ибрахим ага, разгонили шайката му, а водача им бил обезглавен. С голяма доза жестокост и жандармеристите си отмъстили на изедника. Те осолили главата на Ибрахим ага, сложили я в мях и я изпратили армаган на турския султан.

Това се счита и за една от първите прояви на хаджиелесци в борбата за съединение. Освен това започнали демонстрации, пишели се писма и петиции, а през 1885 година пред сградата на съда се провел и голям митинг. Един от активистите на Съединението – свещеник Ангел Чолаков от Новаково развивал дейността си тук.

В Хаджи Елес, както в много други села и градове в Източна Румелия е създаден Таен революционен комитет (ТРК). За него има малко сведения. Един от запазените документи е писмо на Кръстю Качаков до Захари Стоянов. Качаков е бил преселник от Караджалово в Хаджи Елес и най-вероятно е ръководел местния комитет. Другото име на участник в ТРК, което се знае, е на Петър Калайджиев- търговец на зърнени храни в Хаджи Елес.

Посоченото писмо е цитирано в книгата на Никола Сталев „Първомай и Първомайско през вековете“. От него става ясно, че въпреки някои недоразумения, в Хаджи Елес Съединението минава гладко и без усложнения.

Местното население участва и в защитата на този акт. Много мъже се включват в голямата Тахалийска (тополовска) чета под ръководството на Манол Манахилов от Дълбок извор. Жителите на околията я осигурявали с храна и подслон, а тя пазила границата на юг от Жълти камък и Новаково.

Много от жителите на Хаджи Елес са участвали и в Сръбско-българската война като редовно служещи и доброволци.

Всенародната подкрепа,умелата дипломатическа дейност и успешните военни действия на младата българска държава правят съединението реален факт. По този начин жителите на нашия край добиват правото да се нарекат българи.

По материали от книгата „Първомай и Първомайско през вековете“ на Никола Сталев