Всички знаят, че на връх Рожен в Родопите е построена най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа, която тази година чества 30 годишен юбилей. Единици са обаче тези, които са чували странната история, свързана с десетилетно търсене на подходящо място за издигането на астрономическия комплекс.

Има нещо магическо и необяснимо на този връх, както и всичко свързано със звездите. Учените са хора на фактите и доказателствата, затова избягват да коментират езотериката и енигмата на света.

Но и те признават, че на връх Рожен, на 1759 метра в планината, сред кристален от студ и тишина въздух, далеч от света на хората и цивилизацията, има особена енергия.

Как обаче е избрано точно това място в Родопа планина преди повече то 30 години, помни проф. Богомил Ковачев. Той е сред инициаторите за изграждането на астрономическата институция, чийто юбилей събра 76 учени от цял свят на научна конференция в Смолян.

Астрономи от България, Индия, Полша, Франция и САЩ участват в Смолян в научна конференция "Национална астрономическа обсерватория "Рожен": 30 години с поглед към небето".

На 26 септември първият й директор проф. Ковачев откри форума с доклад за историята на създаването й във времето на т.нар. развит социализъм, когато държавата е инвестирала над 10млн. долара за строителството на обсерваторията.

Пред чуждите и наши астрономи той разкри и изключително любопитния, и малко известен факт, че групата специалисти дълго търсили подходящото място.

То трябвало да отговаря на много строги изисквания, за да е подходящо за звездните наблюдения с мощен телескоп. Учените обикаляли цяла България в продължение на години и харесали няколко места. Проблемът обаче бил, че на всички тях вече имало построени параклиси, някои от които доста стари.

Излизало, че църквата е открила преди астрономите „най-близките” до звездите и космическата енергия

места.

Съжителството на религия и наука обаче било невъзможно според порядките на тогавашния строй.

Накрая това все пак се случило, защото нямало място, което да ставало за обсерватория, а да нямало храм на вярата.

Така и до днес българската  звездна институция е единствената в света, до която има параклис.

Той носи името „Свети  дух” и съществува кротка и до днес на метри от научния комплекс.

Професор Илиан Илиев разказва любопитна история.

Пет години след откриването на звездния комплекс Елисавета Багряна поискала специално да види „двата храма”, както наричала малката църквица и обсерваторията. През 1986г. „вечната и святата” поетеса, тогава на 93 годишна възраст, пожелала да я качат на връх Рожен, за да наблюдава през телескопа преминаването на Халеевата комета.

Първата й среща с космическото явление била през 1912г., когато я видяла от улиците на София, но втората била съвсем "очи в очи" през 2 метровия телескоп на „Карл Цайс”.

Поетесата била една от малкото българи, които имали късмета два пъти за един живот да наблюдават драматичното преминаване на кометата в небето над България, разказва проф. дфн Илиан Илиев, който е астроном в обсерваторията.

И до днес на празника Свети Дух край параклиса се правят родови събори и се раздава курбан.

Идеята за изграждане на голяма астрономическа обсерватория в България датира още от времето преди Втората световна война, стана ясно на конференцията. Още през 1941 г. акад. Никола Бонев внася доклад пред факултетното ръководство, в който обосновава необходимостта от построяване на голяма обсерватория с еднометров телескоп.

"Стига се е говорило за бедност на държавата, стига сме култивирали чувство за малоценност, трябва да се създаде нещо стойностно в България", пише акад. Бонев.

Неговата идея се осъществява десетилетия по-късно, като се избира вариантът за двуметров телескоп.

Астрономи и изпълнители на проекта за обсерватория на връх Рожен разказаха спомени за перипетиите, свързани с изграждането й.

Първото огледало на телескопа, произведен в заводите "Карл Цайс" (Йена) е подменено още преди да се

пусне в експлоатация самата обсерватория, разказват още участници в изграждането й.

При тестовете на място огледалото показало параметри, по-лоши от изискванията в договора, което наложило доставката на ново.

Щиляна Чакърова