Остават броени дни до първия голям международен концерт в новата мултифункционална Арена Армеец София, припомнят организаторите от София Мюзик Ентърпрайсис.

На 9 октомври от 20 часа хипнотичният изпълнител Жан Мишел Жар ще бъде в София със своята световноизвестна лазерна арфа, превърнала се в негова запазена марка.

Хилядите български почитатели на Жан Мишел Жар ще станат свидетели на едно уникално шоу с впечатляваща визия, невероятни светлинни ефекти, мултимедия и електронни инструменти.

Поради изключителния интерес, организаторите от София Мюзик Ентърпрайсис пускат от днес, 03.10., допълнително количество билети на цена от 40 лв. Те могат да бъдат закупени от:касата на зала Арена Армеец; касите на Ticketpro и неговите партньори; онлайн на ticketpro.bg.

Той е сред символите на поколението, преживяло "кадифените революции" през 1989. Помирява се с баща си към края на живота му – композиторът на филмова музика Морис Жар е изоставил семейството си в детството на Жан-Мишел, който го е виждал само няколко пъти след това. След като се разделя с по-голямата част от обкръжението си от най-плодотворните си години (издателят му Франсис Дрейфюс, музикантът - създател на няколко от новите му инструменти, Мишел Жейс, актрисите - спътници в живота му, Шарлът Рамплинг, Изабел Аджани и Ан Парийо), го обвиняват, че е все повече интерпретатор, отколкото творец. Дали това е тежестта на славата, или е капсулиране в момента на възход на новото електро? Жан-Мишел Жар е категоричен - с бързоразвиващите се технологии всяко следващо поколение е призвано да отрече постиженията на предишното. Не намира нищо чудно във факта, че именно с третото поколение творци като Моби и Ер са най-близки духовно.

В спектаклите си на открито виждате ли се като музикален еквивалент на Кристо?
В графичен план има нещо общо между нас. Но бих добавил, че започвам там, където Кристо вече е свършил. Първо променям средата и после правя концерта.

Какво е за вас да дойдете в родината на Кристо?
За мен е много важно с концерта си да протегна ръка към този творец, когото безкрайно уважавам. Никога няма да забравя, че първите окуражителни писма в началото на кариерата ми идваха именно от България. Затова не е случайно, че първият ми концерт от турнето е точно в България, в София на 9 октомври. Освен това от 15 години съм посланик на ЮНЕСКО, чийто генерален директор за пръв път е жена, и то българка.

Имаше ли семейни причини да се занимавате с музика?
Дядо ми е първата личност, която ми е повлияла. Не само като музикант – свиреше на обой, а най-вече като изобретател. Негов е един от първите смесителни пултове, още преди Втората световна война. Той първи съчета в едно преносим грамофон с говорител в кутията – този уред беляза културата на 50-те и донякъде началото на 60-те. Така че, като говорим за връзката музика и технологии, влиянията ми са предимно от негова страна. 

Намерили сте случайно цигулко-тромпет от същата тази епоха, принадлежал на самия Борис Виан. Мислите ли, че носите нещо от духа му?
Това влечение на Виан да съчетава нещата е една от страните му, които много уважавам. И на брат му, разбира се, конструирал повечето странни инструменти. Винаги съм бил на кръстопът между звук и светлина, видео и други техники, което за един музикант и артист е много обогатяващо. 

Китайците ви нарекоха Крал на синтезатора, но според мен сте по-скоро Крал на синтеза - как гледате на подобни определения?
Не съм никакъв крал, но наистина се чувствам близо до синтеза в различните значения на термина. Разбира се, синтезаторите събират различни честоти, за да създадат определен звук. С тях се чувствам като готвач, който придава собствен вкус на нещата – такъв съм и аз с музиката си.

Съчетавате елементи и от други изкуства. Повлия ли литературното образование на музиката, която правите?
Докато завършвах филология, доста се колебаех между живопис и музика. В себе си носех и писането, и рисуването, и музиката. В началото на кариерата си пишех и текстове за френски певци, но и до ден днешен литературата и словото са един от източниците ми на вдъхновение. Колкото до визуалната страна на концертите ми, навремето нямаше подходящи зали, където тя да бъде представена. Изборът беше между класическите театрални и оперни зали, от една страна, и спортните, от друга. Днес благодарение на новите зали, каквато е "Арена София", вече имам места, където мога да се изразявам музикално. Това е причината сравнително късно да започна концертни турнета.

Сравняват ви с Дали – в сценографията ви към концерт на Кристоф използвате сюрреалистични елементи?
Наистина много неща ме вдъхновяват в сценографиите ми. Още като студент се интересувах от изразните възможности на операта, защото през XIX век музикантите е трябвало да работят и с художници, и с дърводелци, въобще със сценографи, за да може музиката им да се визуализира. Естествено, аз се съобразявам с технологиите на поколението ми – видео, електроника, лазерни светлини и т.н.

Вие сте първият, вкарал електроакустични инструменти в храма на сериозната музика - "Опера Гарние".
Да, вече бях работил с Групата за музикални изследвания, когато ми възложиха музиката към един балет. Тогава не си дадох сметка, но после се оказа, че наистина съм бил първият, разположил тонколони на сцената. Резултатът за мен бе невероятен!

Името на балета е Аор (светлина), всъщност доста от произведенията ви са свързани с основните природни елементи – Oxygène, Слънцето в Equinoxe и 12 rêves du Soleil. Може би езотериката не ви е чужда?
Не е задължителна връзката с езотеризма, но за мен това не е недостатък – с времето започваме все повече да се интересуваме от тези категории. Вдъхновявам се от най-разнообразни неща, които после споделям с публиката си. От музикална гледна точка съм заобиколен от инструменти, станали част от митологията на електронната музика – на сцената сме четирима души, заобиколени от седемдесет инструмента. От визуална – спектакълът ни е триизмерен, без нужда от очила, черно-белите пасажи се редуват с такива в наситени цветове. Наистина ми е много приятно да споделя този нов свой опит с българската публика.

Но все пак Аеро е и името на продуцентската ви къща, Water for Life бе поредният ви голям проект, някои ви наричат метафизик, други - импресионист...
Наистина, всички тези въпроси са ми много интересни и са част от страстите, които бушуват в мен. Признавам, че подходът ми към музиката често е бил импресионистичен. Мисля, че за разлика от литературата, киното и песните музиката сама по себе си не разказва истории. Тя оставя всеки, който слуша, да създава собствените си образи и представи, да се чувства като автор на свой собствен филм. За мен този начин на изразяване, на споделяне е най-близък до интерактивността – затова концертите ми са с такава визия и сценография. Внимавам много това, което ще видите в София, да няма наративен характер. Естетиката ми е анти-MTV, не пускам клипове, а се старая да създам визуално продължение на музикалните си аранжименти.

Личностите, но които сте посвещавали музика, са доста разнородни – папа Йоан-Павел Втори, Кусто, Гагарин, Валенса, принц Албер?
Има личности, които са по-привлекателни от други. В това отношение папата остава ненадминат, особено с възможността, която имах да направя концерт за него в родния си Лион. Доста от другите концерти просто ми бяха поръчани и за мен бе добре дошла възможността да се срещам с изключителни личности. Но истината е, че никога не съм свързвал работата си с конкретна личност.

Дори с Гагарин?
Да, при Гагарин съществува космическото измерение, което ме привлича, защото едно пътуване в пространството е и пътуване във времето – това е влиянието, което върху мен са оказали Артър Кларк и Стенли Кубрик. Винаги съм се интересувал от този тип романтика.

Доколко това е свързано с влечението ви към магията? Участвате в магичния спектакъл "Хипноза"...
Много съм щастлив, че можем да си поговорим и за това – малко са хората, които го знаят. Още от малък светът на цирка, на магията са ме привличали. Дядовото семейство живееше срещу място, където отсядаха всички пътуващи циркове – вечерта бяха там, а на сутринта вече ги нямаше – невероятно, нали? За мен това бе върховната магия на спектакъла. Затова и цял живот съм се старал да правя само по веднъж гигантските си концерти. Дори и в това турне, в което съм като пътуващ хай-тек цирк, съм пленен от възможността да дойда вечерта в София и да изчезна на сутринта. Няма втори шанс нито за публиката, нито за мен – просто споделяме един миг, който принадлежи само на нас! Пък и от толкова отдавна си го мечтаем, нали?

В едно от последните ти интервюта говорите за желанието си да включвате в спектаклите си повече елементи на случайност, на изненада. Това е по-скоро джаз подход. Можем ли да добавим и джаза сред нещата, които са белязали развитието ви още от ранна възраст?
Да, концертът ми в София ще съдържа голяма доза импровизации и за мен е много важно да изживеем момента заедно в импровизации, а не в предварителни програмации. Разбира се, това ще зависи от начина, по който усетя публиката. Когато говоря за тези елементи на спонтанност, нека не забравяме, че всичко истинско в джаза се дължи именно на тях. Въпреки че в днешно време всички като че ли се страхуват от това, аз съм убеден, че именно те ще отличават концерта ми в София от всички останали от турнето. Открих джаза на десетия си рожден ден – дотогава не знаех какви са тези хора. Чет Бейкър ме качи на пианото в парижкия клуб, където мама ме бе завела, и първият ми чисто физически спомен от звука бе именно звукът на тромпета му, който усещах с цялото си тяло. И досега усещам с гърдите си звука на Чет, като че ли завинаги съм останал белязан от това усещане. Джазът е търсенето на този звук, на тази звучност, това за мен е определящото, не толкова ритъмът, за който много се говори. Дори и стилът ми да е много далеч от джаза, чувствам се свързан с него именно заради значението, което в цялото си творчество отдавам на звука. Да не говорим, че с кризата в звукозаписния сектор най-важен си остава живият спектакъл - за мен това е добре дошло. Не са малко парчетата, които искам първо да експериментирам на сцена, преди да ги включа в следващия си албум.