Гърция е в окото на бурята, която е надвиснала над световната икономика и заплашва да разбие еврозоната. Трябва ли да съжаляваме Гърция или да се ядосваме?

Против съжалението

В Европа се появи нова игра, в която участниците трябва да довършат изречението: „Знаете ли, че в Гърция….?”

Предлагат се следните възможни отговори:

- железопътната система би била по-евтина, ако всеки пътник стигне до желаната дестинация с такси.

- всеки депутат има правото на служебен автомобил.

- има повече собственици на „Поршета” отколкото данъкоплатци, деклариращи приходи от над 50 000 евро.

Някои отговори може да преувеличават истината, но основното е, че Гърция очевидно е пропиляла ползите от това да е в еврозоната по един потресаващ начин.

Вместо да използват ниските лихвени нива и способностите на най-големия общ пазар в света като механизъм за задвижване на икономическата модернизация, гръцките политици продължиха своята игра на купуване на подкрепа чрез щедро харчене на пари.

Гръцките граждани също играеха.

В същото време националната игра на укриване на данъци продължаваше с олимпийски размери, докато счетоводните документи бяха фалшифицирани.

Икономическата вълна сега се оттегля и е ясно, че гърците са останали голи, като резултатът е, че този сравнително малък ъгъл на могъщата еврозона в момента ужасява командирите и властелините от Берлин до Вашингтон и Пекин.

Тази малка пукнатина в мечтата за единна европейска валута има потенциал да стане водовъртеж, който може да погълне цялата световна икономика.

Разбира се, не може цялата вина да бъде хвърляна единствено на гърците. Други създадоха фатално погрешната структура на еврото, докато някои страни също нарушаваха правилата или си затваряха очите докато правилата се нарушаваха.

Самите гърци, мнозина от които твърде млади, за да бъдат обвинявани, в момента са изправени пред унищожително мрачно бъдеще и най-вероятно ще страдат много през следващите години.

Но в разгара на кризата приоритетът не е да се прехвърля вината или да се изпитва твърде голямо съжаление – истинският приоритет е да се излезе от кризата. Сега не е времето да съжаляваме гърците.

В подкрепа на съчувствието

Трябва да съчувстваме на гърците, защото през последните две години от тях бе поискано да направят невъзможното. Те наложиха съкращения на публичните разходите каквито никоя друга развита страна до момента не е успявала.

Да се твърди, че те са отстъпили или не изпълняват своите задължения, или че се възползват от добрата воля на другите страни от еврозоната без да правят нищо, е неправилно и доста несправедливо.

Няма съмнение, че Гърция е един от авторите на собственото си нещастие – няколко гръцки правителства не управляваха правилно публичните финанси на страната. Но нито една страна не може да сложи публичните си финанси в устойчива ситуация, ако икономиката й е в състояние на свободно падане, а и тези безпрецедентни съкращения на публичните разходи тласнаха икономиката в още по-дълбоко блато.

А сега, въпреки че стратегията през последните две години се провали и се оказа напълно контрапродуктивна, искат от Гърция да наложи още по-големи съкращения. И ако гърците не изпълнят своите бюджетни цели, а това неизбежно ще се случи колкото и да се стараят да го избегнат, те ще бъдат лишени от своя суверенитет по важни аспекти от икономическата политика.

Това е ужасна ситуация, в която да бъде поставена една страна. Това е много рисковано и е срещу позициите, които ЕС трябва да подкрепя.

Няма много съчувствие за гръцкия елит. Те тласнаха страната във валутния съюз, въпреки съветите на повечето икономисти. Те се присъединиха по погрешни причини – желание да имат място на водещата маса без да са направили внимателен анализ на икономическите интереси на страната. Но не бяха сами в тази грешка.

Но гръцките граждани заслужават нашето съчувствие. Те са изправени пред безпрецедентни икономически трудности, като засега няма светлина в края на тунела.