Атанаска Вартанова, Иванка Йорданова, Деспина Момчилова

Трима историци от Първомай отговориха на 3 блиц-въпроса за 10 ноември 1989г.Тогава от поста си на генерален секретар е свален Тодор Живков. Едно събитие, което предизвика промени в политиката и икономиката на България. След време 10 ноември ще влезе в учебниците като част от най-новата ни история на.  Ето какво биха разказвали като свидетели Деспина Момчилова, Иванка Йорданова и Атанаска Вартанова на своите ученици, отговаряйки на трите въпроса:

1. Кога и къде ви завари новината за свалянето на Тодор Живков?
2. С какви надежди живеехте тогава?
3. Като историци каква оценка бихте дали на 10.11.1989г от дистанцията на времето?

Атанаска Вартанова:

1. На 10 ноември 1989 година съм била на около 10 години.Не помня нищо. Не съм разбрала какво се е случило. Тогава децата не бяха толкова информирани колкото днешните. Знам, че 5-годишно дете днес ще мисли по-адекватно  отколкото аз тогава.  Най-вероятно тази новина ме е заварила вкъщи- къде другаде е можело да бъде една ученичка привечер,през ноември 1989-та, когато е било тъмно навън.
2. Знам, че хората са били много обнадеждени.  Не разбирах какво точно се е променило.
3. А в това, че е събитие с огромно историческо значение – никой не се съмнява. То е част от един процес, който промени не само България, но и цяла източна Европа. Един държавен строй беше заменен с друг – няма как да не бъде важно.

Ваня Йорданова

1. За мен 10 ноември ‘89-та е дата свързана с друго, много лично събитие. Докато в новините са съобщавали за свалянето на Тодор Живков аз съм била в родилно отделение. На тази дата е родена дъщеря ми. Какво се е случило разбрах едва когато се прибрахме вкъщи. После се шегуваха с мен, че заради специалността ми съм избрала да родя точно в деня на такова голямо историческо събитие.
2. Аз, както всички други имах, огромни надежди за по-добър живот. Но и до днес не мога да осъзная какво точно се е случило. Толкова години преход, дори не е преход, а бъркотия.
3. За да се оцени съвсем точно едно историческо събитие е нужно да минат още години.  Само от дистанцията на времето ще може да се направи точна преценка.  Че е важно – това е ясно, но до колко е положително, при положение, че надеждите ни не се сбъднаха е трудно да се определи.

Деспина Момчилова

1. Новината посрещнах като студентка във ВТУ "Кирил и Методий". Бяхме на кино и на излизане буквално ни връхлетя един колега, който крещеше "Тодор Живков падна!" В първия момент се стъписахме и взехме да се оглеждаме, недоумявайки какво става. В онези години подобна фраза, произнесена на публично място, можеше да има опасни последици. В следващите минути вече летяхме към къщи да гледаме "Новините". В известна степен ние, студентите по история, бяхме подготвени за станалото. Имахме преподаватели, които многозначително коментираха, че всяка империя, визирайки тогавашния Съветски съюз и Югославия, е обречена. Няма да забравя, когато учихме за фашистка Германия, асистентът ни начерта схемата на тоталитарната държава - тя поразително се припокриваше с характеристиките на тогавашната ни политическа система - "Подобен строй няма бъдеще!", бяха думите му. Почувствах се объркана... А и Перестройката в СССР беше факт - нямаше как да останем встрани от подобни процеси.
2. Усещаше се всеобща еуфория! Масово въодушевление от предстоящите радикални промени. Имаше нещо много примамливо в това държавата ни да поеме по пътя на така наречените "Западни демокрации"! А в личен план - просто исках да се реализирам като историк - обичах много това, което уча.
3. Безспорен е фактът, че събитията от 10-ти ноември 1989 г. и след това бяха неизбежни. Началото на новото време, на големите промени. Въпросът обаче е в това дали постигнахме целите, които тогава така еуфорично чертаехме. И дали си направихме съответните поуки. Както бе казал някой "Историята учи, че на нищо не ни е научила!" Считам, че познатите демократични политически и икономически модели не бяха адаптирани по подходящия начин в страната ни.

Теди Кирякова