Населението на България намалява с недопустимо високи темпове, които предначертават сериозни проблеми в бъдеще. Това е основният извод в книгата „Населението на България в началото на XXI век - състояние и тенденции", представена от учени от БАН.

За периода 1990 - 2010 година населението на страната е намаляло с 13,6%. По този показател сме се върнали назад с 65-70 години и днешният брой на населението е на равнището през 40-те години на миналия век, алармират учените.

Най-песимистичната прогноза е, че този процес на спад на населението ще продължи и през следващите няколко десетилетия, при това с темпове, които отреждат на България  място в Европа като страна с най-голямо намаление.

През 2060 г. се очаква населението да спадне до 5 475 000 души, са част от заключенията на изследователите.
В сравнение с установения брой - 7 364 000, според преброяването на населението към 01.02.2011 г., това означава близо една четвърт по-малко българи.

Неблагоприятните тенденции в изменението на броя на населението в страната са резултат на развитието на основните демографски процеси през последните десетилетия.

Налице е прогресивно намаляващ относителен дял на младите поколения и увеличаване на поколенията над 65 г. възраст, посочи проф. Атанас Атанасов - един от основните автори на книгата.

Средната продължителност на живота в периода 2006 - 2009 г. е 73 години. При мъжете средната продължителност на живот е 69 години. Жените живеят по-дълго и в този период продължителността на живота им е средно 77 години.
Средно българинът е над 50 години. Населението остарява, подчерта проф. Атанасов, уточнявайки, че това е всеобщ европейски проблем, заяви още той.

По думите му най-тревожна е картината на смъртността - 14,5 на хиляда е равнището на смъртността през 2010 година.
В същото време раждаемостта в страната през изминалата година е била около 10 на 1 000 души.

Учените отбелязват, че регистрираната у нас през периода 2001 - 2009 г тенденция на повишаване на раждаемостта през 2010 г е пречупена в резултат на настъпилата икономическа криза.

По отношение етническата картина на населението в страната, българите са преобладаваща част.
Докато през 1946 година те са били 83,94%, сега те са 84,8%. При преброяването на населението през 1946 година ромите са били 2, 42 %, а сега те са 4,9% - тоест за 60 години ромите са станали два пъти повече.
Проф. Атанасов обаче е категоричен, че ромите няма да станат преобладаваща част от населението и призова темата да не се преекспонира.
По думите му притесненията идват от това, че при тях има висока раждаемост.

„Нека да не преекспонираме тези тенденции и да не се говори за циганизация на населението. Трудно може ромите да станат 80%", посочи проф. Атанасов. Той обаче отбеляза, че ромите получават голямо внимание от държавата.
„Ние ги научихме на някакви привилегии. Когато общините им предлагат работа, те се мръщят на парите и предпочитат социалните помощи", коментира той.

Изводите на учените са, че демографската криза в началото на 21 век е прогресиращо хронично заболяване на българската нация с основен симптом - намаляване броя на населението, посочи проф. Атанас Атанасов.
Алтернатива на това е подобряването на здравния статус на хората и тяхното образование. Друга възможна мярка е повишаване на икономическото равнище на страната.

Проф. Атанас Атанасов заяви, че всички водещи фигури в държавата, включително премиерът, президентът и народното събрание, ще получат по един екземпляр от книгата като личен подарък, за да се замислят върху това, което става.