Бюрокрация мачка бизнеса. Преглед на националния печат

Усилията на Европа за спасяване на еврото и участието на България в този процес отново са на страниците на всекидневниците.

В. „Стандарт" цитира изказване на премиера Борисов, който наред с темата за финансовата стабилност коментира и ветото на президента Първанов за вдигането на пенсионната възраст и поведението на синдикатите:
"Борисов е сигурен, че и синдикатите са абсолютно наясно с ползата от реформата, но "се упражняват на гърба" на правителството. "Пактът за финансова стабилност се прави за такива като Първанов - популисти, които искат да се вдигне дефицитът и лъжат хората, че ще дойде светлото комунистическо бъдеще", каза още премиерът.
Той подчерта, че Европа набляга на две неща, които кабинетът ни прокарва вече втора година - финансовата дисциплина и електронното правителство. Борисов коментира още, че Европа най-после ни е чула и е приела "златното правило" ограничението за дефицита да се впише в конституциите на държавите. Той се надявал, че Синята коалиция, ДПС, РЗС и независимите депутати, "а защо не и БСП", ще подкрепят пакта в парламента."

В друга своя публикация вестникът цитира позицията на Демократи за силна България, че е необходим дебат, за да се изработи национална позиция и да се избегне опасността кризата на еврото да подкопае лева:

"Дебатът е необходим на българските граждани и фирми, за да ги ориентира в техните дела", каза тъмносиният лидер Иван Костов.
По думите му, България не може да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната посредством МВФ, поне докато не въведем еврото. ДСБ е против увеличаването на данъците или въвеждането на европейски данък, представени като хармонизация на данъчната политика в ЕС...
"Като хора, създали стабилността на нашата парична и банкова система и публичните финанси на страната, настояваме отговорните институции у нас да анализират в дълбочина рисковете за финансовата ни система и да предприемат необходимите мерки, за да не се допусне кризата на еврото да подкопае стабилността на българския лев и вложенията на граждани и фирми", категоричен бе Иван Костов."

В. „Дневник" също помества публикация по темата:
"Отговорните институции в страната трябва да анализират в дълбочина рисковете за нашата финансова система и да предприемат необходимите мерки, за да не допуснат кризата на еврото да подкопае стабилността на българския лев и вложенията на българските граждани и фирми. Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов за предстоящите преговори в Европа за въвеждането на строги правила срещу дълговата криза...
Костов обаче отказа да коментира самото изявление на Борисов, че той е дал рецептите на Европа как да спаси еврото.
От ДСБ са съгласни с мерките на Брюксел, но смятат, че е нужен дебат, иницииран от правителството, в който да се стигне до обществен консенсус по темата. "Нашата изходна позиция за дебата е, че България не може да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната посредством Международния валутен фонд, поне докато не въведем еврото", допълни съпредседателят на "Синята коалиция". Според Костов обаче в момента страната няма полза да въведе европейската парична единица.
"Ние сме против увеличаването на данъците или въвеждането на европейския данък, представено като хармонизация на данъчната политика на Европейския съюз", смята още лидерът на ДСБ.
От дясната партия са готови да се включат в дебата, за да бъде предотвратен рискът от разпространение на кризата на еврото върху българския валутен фонд и стабилността на българската финансова система."

Всекидневниците продължават и темата за отражението на кризата върху бизнеса у нас.

„В кризата работодателите все по-често залагат на хора, които могат да се справят със задълженията на двама души с различна специалност, съобщи Даниела Ганчева, мениджър "Стратегически проекти" от компанията за подбор на персонал и човешки ресурси Adecco. Все по-често например се търсели инженери, които имат опит и в търговията, одитори, които да са и IT специалисти. Системните администратори ставали безценни, ако могат да се оправят и с бизнес анализ и владеят чужд език. Изключително търсена била комбинацията ERP специалист, системен администратор и проджект мениджър.
Полифункционалността обаче не гарантира двойни доходи на отличника. Шефовете в такива случаи плащали по 1 заплата и половина и така пестели.
Заради кризата се увеличава и интересът към временната заетост, която все по-често се превръщала в работа по проект." - пише в. „24 часа".

В. „Сега" информира, че над 80% от фирмите имат проблеми с длъжници:
"Задлъжнялостта придобива масов характер в България и допринася за задълбочаване на кризата - 83% от фирмите в България имат длъжници, които закъсняват да погасят вземанията си. В 40 на сто от случаите забавянето е повече от година. Това показа съвместно проучване на Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД. Изследването е било проведено в периода 23 ноември - 7 декември 2011 г. и 500 предприятия от цялата страна.
През 2011 г. 50% от представителите на бизнеса са отчели ръст на лошите вземания от партньори спрямо миналата година, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми. Средните предприятия са най-потърпевши от несигурната икономическа среда - те са 30% от всички, които имат проблем със събирането на задълженията. Ако оценката е по браншове, фирмите в селското стопанство и промишлеността изпреварват по лоши вземания тези в сферата на услугите и търговията."

В. „Сега" цитира обещание на икономическия министър Трайчо Трайков за облекчения за бизнеса, но не в рамките на сегашния мандат:
"Разтоварването на българските фирми от ненужни, скъпи и бавни административни процедури отново се отлага. Вместо реални и бързи мерки за намаляване на такси и разрешителни вчера министърът на икономиката представи резултати от изследване на 20 закона и свързаните с тях 239 правилници и наредби, според което те могат да бъдат поправени така, че да спестят на бизнеса 313 млн. лв. годишно. Това обаче ще се случи през 2014 г., обясни Трайчо Трайков. Така излиза, че и следващият министър на икономиката ще има работа по облекчаването на регулаторните режими, които са кошмар №1 за предприемачите у нас.
Изследването установило, че само разглежданата нормативна база създава 918 задължения за подаване на справки, декларации, отчети и др. данни до различни инстанции, което струва на фирмите 2.7 млрд. лв. на година. В данъчната сфера най-много са разходите по спазването на закона за ДДС, Кодекса за социално осигуряване и закона за корпоративното облагане. Скъпо излиза на бизнеса и Законът за опазване на околната среда. Доклад по ОВОС например коства над 420 000 лв., а бюрократичните мъки по издаване на комплексно разрешително струват над 200 000 лв."

Делото „Октопод" също е сред водещите теми на вестниците във вторник:

„Първото заседание по делото за организирана престъпна група срещу бившата барета Алексей Петров и още петима души премина с изчитане на диспозитива на обвинителния акт (повече от час) и снемане на самоличността на свидетелите и обвиняемите.
Съдът даде ход на процеса, което означава, че той няма да бъде прехвърлен на специализирания съд, който трябва да започне работа от 1 януари. Такива предположения имаше самият Алексей Петров. Според един от тримата прокурори - командированият от Бургас и избран за административен ръководител на специализирана прокуратура -  Светлозар Костов, обвинението никога не е имало такава цел.
Председателят на състава Румяна Ченалова определи (след съгласуване с прокуратурата и защитата) общо 16 дати през следващата година, в които да заседава. Материалите по делото са 200 тома, има 180 свидетели и 31 вещи лица. Процесът ще продължи на 25 януари, а последната дата, която Ченалова определи е за 12 април.
Делото започна почти две години след като Петров беше арестуван в акция "Октопод". Бившият съветник от  ДАНС е обвинен заедно с Антон Петров-Хамстера, Кирил Топалов, Марчело Джотолов, Янко Попов и Цеко Йорданов за сформиране и участие в престъпна група за рекет и изнудване, действала между 2004 и 2010 г.
Алексей Петров ще отговаря и за изнудване, придружено с опит за убийство на плевенския банкер Георги Цветанов, за рекет на Валентин Шотев, Пламен Георгиев и Велизар Велизаров, за разгласяване на държавна тайна и за това, че е поръчал на Джотолов да принуди експолицая Николай Динков да вземе кредит от 70 000 лв.
Алексей Петров пристигна спокоен в съдебната зала, а докато прокурор Светлозар Костов четеше диспозитива на обвинителния акт, Петров се усмихваше." - пише „Дневник"

„Граждански искове за над 1.8 млн. лв. от потърпевши по делото "Октопод" отказа да гледа Софийският градски съд на вчерашното си заседание. Председателят на съдебния състав Румяна Ченалова обясни отказа си с факта, че така допълнително ще се утежни и без това сложният процес, и не позволи исковете да се разглеждат паралелно с наказателното производство.
"Отказът не накърнява интересите на потърпевшите, исковете могат да бъдат разгледани от граждански съд", коментира тя. Това обаче може да се случи едва след като приключи наказателното дело. Исковете са заведени от 5 физически лица и 2 фирми, които твърдят, че са изнудвани от сочения за глава на "октопода" Алексей Петров и групата около него. Иск срещу един от обвиняемите - Марчело Джотолов, е завело и финансовото министерство. Неговата стойност е 479 хил. лв., като финансистите са преценили, че Джотолов е ощетил държавата с такава сума, като не си е плащал данъците." - допълва темата в. „Сега".

„Алексей Петров се появи в съда с шестима адвокати, сред които тях са Васил Василев и Ина Лулчева.
Повече от час прокурорите четоха обвинителния акт. От него става ясно, че Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов и Янко Попов са обвинени в образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група.
„Борисов специално заради мен създаде специализиран съд за политическа саморазправа и сега е редно при тази ситуация да се закрие този специализиран съд, защото той струва стотици милиони на българските граждани", каза Петров.
Съдебната зала е препълнена, поради големия брой подсъдими, ищци и защитници.
Делото се гледа при засилени мерки за сигурност." - пише „Труд".

Вестниците информират и за драстично несъответствие между наличностите на гориво в складовете на "Лукойл Нефтохим" и отчетеното от уредите на рафинерията.

„Разминаване от хиляди тонове в "Лукойл Нефтохим" не попадна в процеса за лиценза" - съобщава „Дневник"
„В два протокола на агенция "Митници" от 3 октомври 2011 г. е установено разминаване на стотици хиляди тонове между отчетеното от уредите на рафинерията "Лукойл Нефтохим" и наличностите в складовете й. Това съобщи "Медиапул" като се позова на данни, оповестени на днешното заседание на Административния съд в София по делото на компанията срещу митническата агенция.
"Лукойл Нефтохим" съди митниците за това, че лятото отнеха лиценза на данъчните й складове заради липса на измервателни уреди в тях. Междувременно съдът разреши на рафинерията да работи докато тече процесът.
Юрисконсултите на държавната агенция днес не са успели да приложат към делото  резултатите от проверката си в складовете на компанията, защото те нямат отношение към отнемането на лиценза, станало два месеца преди това.
На днешното заседание вещите лица отново не са успели да отговорят кога точно са поставени вече монтираните измервателни уреди и са изказали мнение, че това е "почти невъзможно". Въпреки това съдът е настоял да опитат да установят това преди следващото заседание, насрочено за 24 януари.
Според "Медиапул" днес се е изяснило, че компанията е предоставила на вещите лица десетки документи без дати и подписи. Представителите на "Лукойл Нефтохим" са се извинили с факта, че двуседмичният срок, който са имали, е бил недостатъчен.
До 24 януари вещите лица ще трябва да отговорят и как са се променили схемите за монтаж на измервателните уреди от май 2010 година до юли 2011 година, когато лицензът е бил отнет." - продължава всекидневникът.

„В официално съобщение от "Лукойл" обявиха вчера, че разминаването идва от това, че при инвентаризация митническите екипи записали липси и излишъци на суров петрол и продукти, без да съобразят, че през това време "Лукойл Нефтохим" продължава работа.
Затова, като липси били описани 4500 тона нефт, влезли за преработка. 145 000 литра продукти, които се товарели за продажба, а 457,5 тона котелно гориво, отбелязано от митниците като излишък, се оказало мазут, който пък е отчетен от своя страна като липса. Експертите от рафинерията предоставили тези данни и на съда при вчерашното заседание.
То бе прекратено заради непълноти в техническата експертиза, поръчана от съда. Вещите лица не са успели да установят кога точно са поставени наличните измервателни уреди в рафинерията. Те заявиха, че установяването е "почти невъзможно". Съдът обаче разпореди до 24 януари, когато ще е следващото заседание да има отговор на този въпрос." - пише по същата тема „24 часа".

Всекидневниците съобщават също, че ни напусна популярният актьор Велко Кънев.

„Един от най-големите български актьори почина в неделя. На 63-годишна възраст след тежко боледуване си отиде великият Велко Кънев. През последните четири години той страдаше от рак на гласните струни и няколко пъти премина през тежко лечение в Германия.
Междувременно Велко Кънев излизаше на театралната сцена, където се радваше на уважението и любовта на многобройните си почитатели...
Той беше популярен в цяла България с ролите си във филмите „Оркестър без име", „Матриархат", „Мъжки времена", „Бон шанс, инспекторе!", „Да обичаш на инат" и др.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов в началото на 90-те създава групата НЛО, която прави и свое телевизионното предаване.
През по-голямата част от кариерата си Велко Кънев беше част от Народния театър, на чиято сцена изигра десетки запомнящи се роли...
"Великолепен актьор, ние сме състуденти. Заедно сме от 1969 година. Много добро човече, деликатен, обичлив", каза за него директорът на Народния театър Павел Васев. Велко Кънев е играл в неговата дипломна работа. Васев е бил в режисьорския клас на Христо Христов, а Велко - в актьорския на незабравимия Апостол Карамитев." - пише „Труд".

„На 63-годишна възраст след тежко боледуване си отиде големият театрален и филмов актьор Велко Кънев.
В последните четири години той се бореше с рак на гласните струни и премина няколко пъти през тежко лечение в Германия. Междувременно се връщаше на театралната сцена, където се радваше на уважението и любовта на многобройните си почитатели. Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. в Елхово. Като ученик се пробва на театралната читалищна сцена и решава да стане актьор, макар че не успява да влезе от първия път в театралната академия.
Приет във Великотърновския университет, но се намесва Апостол Карамитев и го взема в своя, станал по-късно легендарен, актьорски клас.
Завършва ВИТИЗ през 1973г. Разпределен е в Народния театър избира друг път, но избира да играе в театъра в Сливен, където прекарва три години. Следват още три годни в Сатиричния театър. От 1979г. е член на трупата на Народния театър, където прави десетки запомнящи се роли. Срeд най-високо оценените му роли са превъплъщенията му във "Великденско вино" на Константин Илиев и "Опит за летене" на Радичков.
Киното прави Кънев истинска звезда в България. Поколения ще помнят изпълненията му в "Оркестър без име", "Матриархат", "Мъжки времена", "Да обичаш на инат",  "Бон шанс, инспекторе!", "13-та годеница на принца", "Маневри на петия етаж" и много други филми." - припомня в. „Дневник".

 

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини