Всекидневниците в понеделник съобщават за уволненията в "Автомагистрали" ЕАД заради несправянето с усложнената пътна обстановка в страната.

„Лиляна Павлова смени ръководството на "Автомагистрали" ЕАД, тъй като не се е справило с вчерашната блокада на магистрала "Хемус"
Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството около два часа след като министър Лиляна Павлова обяви, че заради снощната блокада по автомагистрала "Хемус" са уволнени изпълнителният директор на дружеството Антон Антонов и шефът на управителния съвет Валентин Николов. По думите й двамата не са създали условия за нормално разрешаване на проблема с движението по магистралата.
От съобщението на министерството става известно, че е освободен и третият член на борда - Иван Илиев.
За председател на Съвета на директорите на "Автомагистрали" ЕАД назначен Емил Миланов, а за изпълнителен директор и член на борда - Дафина Станчева, съобщават от регионалното министерство. Третият участник в борда ще е Александър Филев.
С решение на министъра уставът на дружеството се променя в посока ясно носене на отговорност, се казва в съобщението. Уточнява се, че в момента решенията се взимат от председателя на Съвета на директорите и изпълнителния директор. Вбъдеще представителството и отговорността за дейността на ще се носи от изпълнителния директор." - пише в. „Дневник".

„На всеки два часа пресцентровете на МВР и на Агенция „Пътна инфраструктура" ще подават актуална информация за движението. Същата информация ще бъде подавана и на тел. 112, за да знаят гражданите, които ще пътуват, каква е обстановката. От МВР съветват да не се предприемат пътувания, ако не се налага.
"Извиняваме се на българските граждани за недобрата координация, която имаше от дружеството „Автомагистрали" ЕАД, което създаде проблем на магистрала „Хемус", каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов след извънредно заседание в МВР.
Над 105 тежкотоварни автомобила и 22 автобуса са изтеглени на автомагистрала „Хемус".
Неизпълнението на полицейски разпореждания от страна на шофьорите на ТИР-овете е било основната причина за утежнената ситуация на магистралите „Струма" и „Хемус", каза още Цветан Цветанов." - информира в. „Сега".

„Водачите, които не са изпълнили полицейските разпореждания, вече са глобени. Санкциите са около 300 лв. и отнемане на книжката до 6 месеца, обясни зам.-директорът на Охранителна полиция Алекси Стратиев.
След заседанието министър Цветанов съобщи още, че летище София е предоставило резервната си техника за почистване на магистрала "Хемус".
Вътрешният министър добави, че е засилено полицейското присъствие по пътищата. Заради лошите условия на пътя той отправи призив към хората да не пътуват, освен ако не е крайно наложително.
Изпълнителният директор на "Национална система 112" Стоян Граматиков съобщи, че през съботния ден на спешния телефон са били подадени 3258 сигнала за инциденти. При един от случаите се е наложило да бъде изтеглен автомобил, който бил с неработещ алтернатор." - допълва темата в. „24 часа".

Вестниците поместват и публикации за продължаващите реакции на безпокойство от страна на европейските институции във връзка с изборните нарушения у нас.

„Европа иска СРС срещу купуването на гласове" - съобщава в. „Сега".
„Българската държава трябва да обмисли дали на прокуратурата да не се позволи използване на специални разузнавателни средства (СРС) за случаите на предполагаемо купуване на гласове. Това е една от препоръките в доклада на мисията наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която бе у нас по време на парламентарните и президентските избори миналата есен. Главният прокурор Борис Велчев признал пред наблюдателите, че "не разполага с адекватен правен механизъм да разследва и наказва тази практика". Пред мисията повечето кандидати споделили, че купуването на гласове е голям и масов проблем, но не предоставили доказателства. Наблюдателите обаче проследили два сигнала за натиск върху кандидати на опозицията, работещи в публичната администрация, като и в двата случая информацията се оказала достоверна.
От ОССЕ препоръчват още ЦИК да има независим бюджет и персонал, работещ непрекъснато през 5-годишния мандат, а не само по време на избори. Според представителите на организацията в законите трябва да се запише, че опозиционните партии задължително имат представители на високи позиции в избирателните комисии, за да се избягнат съмнения за пристрастност. Заседанията на комисиите на всички нива трябва да бъдат отворени за обществеността, смятат в ОССЕ. Препоръчва се подробна проверка на избирателните списъци и изясняване отговорностите на институциите, свързани с изготвянето им. Мисията на ОССЕ изтъква, че трябва да се изработи контролен механизъм за декларации на индивидуалните дарители в кампаниите..." - се казва в публикацията.

„Централната избирателна комисия (ЦИК) в България отговаря за организирането на всички видове избори в страната, но макар да има 5-годишен мандат, не разполага с постоянен състав и собствен бюджет, което ограничава способностите и ефективността й. Избирателните комисии на всички нива се назначават по предложения от партиите, но няма гаранция, че номинираните от опозицията получават ръководни постове в тези комисии, което води до притеснения за предполагаемата безпристрастност на тези органи. По принцип, заседанията на комисиите са закрити за обществеността, което намалява прозрачността в действията им.
Това са част от заключенията на мисията наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която бе в България за президентските и местни избори миналата есен...
Наблюдателите допълват, че според закона местни и международни наблюдатели могат да присъстват в изборния ден на заседания на районните и общинските избирателни комисии, но нищо не се казва за възможността да се присъства на което и да е заседание на ЦИК или на тези на общинските избирателни комисии в периода преди изборите." - пише „Дневник".

Некоректността при плащанията от страна на работодатели, държавни институции и граждани също е сред широко отразените теме във всекидневния печат.

„24 часа" информира, че държавата губи десетки милиони лева годишно от укриване на данъци:
„Около 80-100 млн. лева губи годишно държавата от невнесени данъци, каза вчера шефът на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов.
Над 300 бензиностанции се появиха изведнъж , когато се разбра, че трябва да бъдат свързани с НАП. Къде са били досега, попита Стефанов по повод протестите на собствениците на малки бензиностанции срещу задължението до 1 април да включат касовите си апарати към данъчните. За 2010 г. приходите от такива обекти били за 117 хил. лева.
Има начин да се издават касови бележки от автоматите на кафе и безалкохолни напитки. Собствениците им се държат като тези от малките бензиностанции, каза данъчният шеф.
Той обясни, че е направена проверка на "масивните награди от игри в медиите" и се оказало, че 7000 души са получили около 10 млн. лв. и не са ги декларирали. Ще ги поканим първо на разговор в НАП, каквато е обикновено практиката ни, като ги призовем да го направят доброволно, ако не, има и други начини, каза Стефанов..."

„Шефове дължат заплати за 1,9 млрд. лв." - съобщава в. „Стандарт"..
„Задълженията на фирмите към работниците им продължават да растат и вече достигат 1,9 млрд. лв. 10% от тях са с просрочие повече от година. Това показва традиционното проучване на Българска стопанска камара за задлъжнялостта на предприятията. То е направено по финансовите отчети на фирмите за 2010 г. Неизплатените в срок трудови възнаграждения през 2010 г. са със 126 млн. лв. повече от 2009 г. и са нараснали с над 600 млн. лв. през последните пет години.
Главната инспекция по труда също отчита запазване на тревожната тенденция от последните години - висок дял на констатираните нарушения при заплащането на труда. През миналата година трудовите инспектори са установили 31 518 такива случая в извършените общо над 53 хил. проверки в страната. Най-често забавяне на заплати има в отраслите строителство, търговия на дребно, производство на хранителни продукти и ресторантьорство. Обикновено това са малки и средни предприятия. В повечето случаи забавянето е два-три месеца, отчитат проверяващите." - продължава всекидневникът.

„300 000 работещи не внасят осигуровки" - пише в. „Сега".
„И през миналата година осигурените българи продължават да намаляват, а осигурителният доход - да изостава от очакванията на правителството. Това става ясно от последните данни на Националния осигурителен институт и държавната статистика.
Около 300 000 работещи българи не внасят осигуровки, показва сравнение между данните за осигурените лица на НОИ и за заетостта на НСИ за третото тримесечие на 2011 г. Според статистиката заетите са 3.018 млн. души, докато осигурените са 2.716 млн. Голяма част от тези хора вероятно изкарват пари на черно и затова не внасят осигуровки.
По различни оценки делът на сивия сектор е 20-30%, а в годините на кризата укриването на данъци и осигуровки се върна на нивата от 2003-2004 г. Някои категории граждани обаче могат съвсем законно да работят и да не се осигуряват - еднолични търговци, свободни професии, управители на фирми, занаятчии и др., които са се пенсионирали. По данни за 2010 г. броят им е бил около 100 000.
Още един ефект на кризата се забелязва в данните на НОИ - броят на осигурените българи като цяло намалява. Миналата година те са средно 2.666 млн., показва справката към октомври. Това е със 165 000 по-малко от средния им брой за 2010 г. - 2.831 млн. От осигурителния институт очакваха в края на годината внасящите осигуровки да се увеличат, но това едва ли се е случило, тъй като през зимните месеци заетостта по традиция спада. По план осигуровки през 2011 г. се очакваше да внасят 2.815 души, т.е. около 150 000 не са успели да започнат работа." - се казва още в публикацията.

В. „Труд" информира, че парламентът дължи на София 2,4 млн. лв:
„Парламентът да плати 2,4 млн. лв. на Столичната община за това, че през последните 5 г. ползва в ущърб на общината паркинга на пл. "Ал. Невски" в центъра на София. Такова предложение внася в градския парламент общинският съветник Ангел Джамбазки (ВМРО).
Според него депутатите ощетяват общината, като внасят едва 17 000 лв. на месец за ползване на паркоместата по недотам издържани законово договор и споразумение с кметството. "Ако ползват 100 места по около 400 лв. на месец по тарифата за "служебен абонамент, трябва да дават по 40 000 лв.", пресметна Джамбазки. Според него депутатите и администрацията на НС поне от 10 г. си спират колите на площада, но може да се търси обезщетение само за 5 г. назад..."

Вестниците в понеделник съобщават и за наличието на хиляди рекламни съоръжения, които са опасни за гражданите.

„На 1 януари сутринта избухна пожар на фасадата на един от моловете в София. Първоначалната информация бе, че огънят е тръгнал от късо съединение в рекламен надпис. Резултатите от експертизата още не са готови.
Между 80 000 и 100 000 безстопанствени реклами има в страната, а част от тях са потенциално опасни. Някои от използваните за реклама елементи не са в добро състояние, гаранционният им срок е изтекъл и не се поддържат. За това предупредиха  от Българската асоциация на производителите на рекламно-информационни елементи.
Част от безстопанствените външни реклами са поставени преди 25-30 години и са на отдавна закрити предприятия и организации. Въпреки това не са свалени и са опасни, каза председателят на асоциацията Светлозар Дяков. "Много от рекламите без собственик са по фасадите на различни търговски обекти. Това са светещи съоръжения, раздавани безплатно на търговците от дистрибуторите и производителите на бързооборотни стоки. Експлоатационният им срок е 2-3 години, но те продължават да се ползват и след това, което ги прави опасни" , обясни зам.-председателят на асоциацията Мариан Енев." - пише „Труд".

„Тези реклами, които са по фасади и магазини, са потенциално опасни и би трябвало да се премахнат, коментира той. От асоциацията искат при монтирането на всяка реклама да има гаранционен стикер с уникален номер, за да може да се води регистър на рекламите в България. В този регистър трябва да има информация какъв е гаранционният срок, кога е сложена рекламата и кой се грижи за поддръжката й в експлоатационния срок, обясни Дяков.
Той посочи, че няма единна национална наредба, която да гарантира безопасността при проектиране, монтажа и следгаранционното обслужване на тези реклами. В момента общините могат да разпореждат премахването им, но при голяма част се сваля само лицевата страна, а останалата част от съоръжението остава, каза Дяков.
Той смята, че трябва да има лицензионен режим на фирмите, които могат да произвеждат такива реклами. Според него е нужно всяка реклама при въвеждане в експлоатация да бъде придружена с документ, който показва, че е произведена от фирма, която работи в "светлия" сектор." - пише по същата тема в. „Стандарт".