Многостенната мраморна колона ирумската плоча се обследват от специалисти

Прасетата на на баба Митра Георгиева от село Бисер са използвали артефакт от ранно османската епоха за да се чешат и бъдат щастливи. Това обясни жената след като се оказа, че в свинарникът й има 8 стенна мраморна колона използвана в обществена или религиозна сграда от периода на разцвета на османската империя. Находката лъхна след разчистване руините от сринатите от потопа къщи в селото. Леля Митра уточни ще колоната е в свинарника от времето на дядо и, и била задържана толкова време щото се отразявала добре на прасетата и.

Иначе находката има висока историческа стойност. Спори се от нейната датировка-14-15 век или 15-16-ти, предположи шефът на харманлийският исторически музей доц.

Тошо Спиридонов.

Според експерти в този период по вероятно е да е от втория период, когато османската империя преживява най-големият си разцвет, а по време на култовия си султан Сюлейман Великолепни преживява политически и икономически бум изразяващ се и мащабно строителство по всички краища на огромната империя.

Втората заслужаваща си находка, разкрита след потопа в района от началото на февруари е полирана мраморна плоча. Историците предполагат че е от епохата на ранната римска империя. От вчера екип археолози от харманлийският и хасковския исторически музей работят с находките и се опитват да направят някаква датировка. Което се оказва трудна работа предвид начина на откриването им.

Полираната мраморна плоча е с размери около метър и 20 на 80 сантиметра с 26 сантиметрова дебелина. Тя е била вградена в дигата на река Бисерска през 60-те години. Това обяснява и следите от бормашина по каменният къс. Плочата била открита на десния бряг на реката след оттеглянето на водите. Къде обаче е била намерена първоначално и от какъв обект е артефакта никой не може да каже. Специалистът по антична история в хасковският музей Ирко Петров предполага че става въпрос за част от подова настилка в „много сериозна обществена сграда“ или от богата римска вила. Без изотопен анализ обаче, времето на обработване на мрамора се разтяга-от 5-ти век преди Христа, до 5-ти век след Христа. Петров дори предположи, че е възможно дори това да бъде дело на траките, макар и с много условности. Везните обаче накланят към Рим, понеже има аналози с други римски находки, а гръко-римската цивилизация е имала култ към мрамора. Известно е че древна Атина например изразходва половината от богатството си за да построи Партенона, изцяло от мрамор.

Целият район около Бисер е пълен с исторически находки, твърдят археолозите, които работят по тяхното откриване и систематизиране.

Повече за откритията вижте в нашия видеорепортаж

Г. Христов

Ирко Петров вляво и доц. Спиридонов мерят мраморната плоча

Сътрудници на историческия музей почистват находките

Сринатият свинарник на леля Митра

Митра Георгиева

В Бисер тече интензивно разчистване