Бъдещето на БТК (“Виваком”) минава през Босфора. Най-вероятно новият собственик на компанията ще е водещият турски мобилен оператор “Тюрксел” - трети в Европа с общо 34,4 млн. абонати.
Очакваната съпротива от страна на инвестиционното звено ВТБ на руската “Внешторгбанк” и българската Корпоративна търговска банка (КТБ) е по-слаба от предварителните прогнози. Обединените сили на финансовите институции са стигнали до трето място в класирането на офертите, научи “Труд” от източници в Лондон и София.
Само турската оферта за БТК е с цена от над 900 млн. евро за 94% от компанията. На второ място по цена се нарежда офертата на бизнес партньорство в леко странен формат. В него са фондът “Новатор” на исландския магнат и бивш собственик на БТК Тор Бьорголфсон и гръцкият богаташ Панос Германос. Двамата са предложили 870 млн. евро за акциите на телекома. Офертата на ВТБ и КТБ е с 20 млн. евро по-ниска от класираната на второ място.
Освен че турската цена е най-висока, само тя е изцяло кеш. Другите две предложения са комбинации между пари в брой и дисконтиране на задължения.
“Тюрксел” на практика се явява освободител на БТК от гигантските борчове на компанията. Турците дават висока цена, срещу която обаче искат отписване на задълженията на българската компания, които са на обща стойност от 1,65 млрд. евро към повече от 20 финансови институции.
Този път сделка за БТК наистина ще има. Развръзката ще е до две седмици, като прекратяване на процедурата вече е изключено, обявиха източниците на “Труд”. Консултант по продажбата на българския телеком е лондонският офис на инвестиционната банка “Морган Стенли”. Според неофициална информация те вече са започнали финалния тур от преговорите с предпочетения турски кандидат-купувач.
Точно преди година се провали предишният опит за продажба на БТК. Тогава за компанията кандидатстваха богатите араби от “Огер телеком”.
Най-вероятно до месец ще стане ясен изходът от първото дело, което българската държава заведе срещу бившия собственик на БТК - виенското ООД "Вива венчърс".
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е депозирала два иска на обща стойност 60 млн. лева пред Парижкия арбитражен съд.
В жалбите се претендира, че купувачът е нарушил клаузите за трудовата заетост в компанията през първите две години след приватизацията на телекома през 2004 г. В момента близо 900 сгради на БТК са запорирани.
