Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
— Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него.
Синът:
— Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
— Е нищо, донеси хляба!
— Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
— Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
В училище:
- Иванчо, колко е 7 по 12?
- Не чувам нищо, господине!
- Колко е 7 по 12?
- Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно!
Даскалът се нервира:
- Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш.
Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва:
- Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми?
Учителят:
- Вярно, от този чин нищо не се чува.