Четвъртък, 10 септември 2026 | Първомай Незначителна облачност 31°
Едно малко дете вървяло с майка си през гората. Видяли едно магаре. Детето започнало да задава въпроси на майка си : - Мамо, защо магарето има големи уши? - За да чува по-добре. - А защо има такива големи очи? - За да вижда по добре. - Защо има такава голяма пишка, а тати има малка? - Върви, майка ти кога ли е имала късмет....
Семейни 3,350 прегледа
Следващ →

Още вицове

Грабеж на бижутериен магазин. Пристига полицията, но вече няма никой, освен някакъв мъртвопиян алкохолик до контейнера отпред. Арестуват го и го водят в Районното. Там започват да му топят главата в леген с вода, като периодично го вадят и го питат: - Къде са диамантите! Къде са перлите!! След няколко процедури пияният им дава знак да спрат за малко и казва: - Вижте какво, намерете си по-добър водолаз, в тая мътна вода никакви перли не мога да извадя! Коментар на турското дерби Галата Сарай Фенер Бахче: Първо полувреме: Асан гидири гидири гидири. Асан шут. Шут, кише, кафъ дирек! Амаааааааааан, Асан чок амсалак; Второ полувреме: Амокачи Янков, Янков Амокачи. Шут. Гоооооооооооооооооль, гоооооооооооооль. Ааааааааа, йок голь, йок голь байрак. - Девойко, вие омъжена ли сте? - Не, прехранвам се от случайни запознанства. Летят Бай Ганьо, Турчина и американеца в самолет, но изведнъж единият двигател на самолета се разваля. Пилотът казва на притеснените пътници: - Не се тревожете, просто трябва да изхвърлите нещо от багажите си, за да не тежи. Американеца започва да хвърля коли. Другите го гледат и му викат: - Защо хвърляш тия коли бе, луд ли си? А той им казал: - Спокойно ние в Америка ги имаме много! Турчина хванал и започнал да хвърля куфари със злато. Другите пак го питат: - Защо хвърляш златото бе? А той: - Ние в Турция имаме достатъчно! Накрая българина чудел се какво да метни и като не измислил, хванал турчина и го метнал. А другите му викат: - Абе луд ли си бе, защо метна турчина!? А Бай Ганьо се засмял и казал: - Спокойно ние в България ги имаме много!!! Две пенсионерки седят на чаша кафе. Едната разбърква чашката и притеснено казва: - От две седмици исках да те питам нещо... Знам, че се познаваме вече от шейсет години... Не ми се сърди, ама не мога да си спомня как се казваше... Ако може, да ми подскажеш мъничко... Другата я гледа възмутено една минута и най-накрая пита: - Толкова ли ти е спешно?