Стоян Гунин отишъл в общината при кмета. Кметът извадил едно тефтерче и започнал да го пита:
- Име?
- Стоян Гунин.
- Презиме?
- И през зиме и през лете все съм си Стоян Гунин.
Трима монаси се молят.
Първият:
- Господи, какво съм аз пред Теб? Прашинка, невидима с просто око...
Вторият:
- Боже, какво съм пред Твоето величие! Нищожен атом, изгубен в бездните на вселената...
Третият:
- Боже, какво нищожество съм пред Теб! Дребен червей...
Първият смушква втория:
- Виж го тоя - страда от мания за величие!