Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока:
- Може ли да вървя с вас?
- Да - казва мъжът.
За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор:
- А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище?
- Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.
Четири сутринта! Наточен рибар, става, пийва едно кафе, взима такъмите и тръгва бодро към колата. Излиза навън, як дъжд, гръмотевици, облаци. Замислил се, пък се върнал. Влиза в спалнята, съблича се и пак си ляга до жената. Тя в просъница:
- Каквоооо ставааа? - и го гушка.
Той:
- Аааа, ужас е навън. Дъжд като из ведро, гърми и тряска.
Тя:
- Пък мооя, глупаааак отиде на риба.