Ловец на лъвове разказва за последния си лов:
- Гледам лъва, пускам го да се приближи, прицелвам се, натискам спусъка и пушката засича. Той се засилва към мен, а аз беж да ме няма. Той ме гони, а аз се покатервам на едно дърво. Той тръгва да се катери по дървото и аха да ме стигне, се подхлъзва, пада на земята и се разбива.
Един от слушателите се обажда:
- Ти си много смел. Ако бях на твое място щях да се посера от страх.
- А ти как мислиш, на какво се подхлъзна лъва?
Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза:
- Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то?
С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви:
- Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла!
И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.