Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай Слънчево 20°
Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти. Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"
Разни 2,458 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Издателят на местния вестник отказва да печата некролози на покойници, които не са били негови абонати. - С какъв мотив? - Казва, че за него тези хора въобще никога не са живяли. Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно." На вратата на някаква бабичка се звъни. Тя отива да отвори и какво да види - двама здравеняци с носилка. - Какво искате? - Ние сме от моргата, идваме да те приберем. - Ама аз съм жива! - Не ни интересува, ние план имаме да изпълняваме. РОБЪРТ ФЪЛГЪМ- Когато да се откажеш вече не е решение, половината път към успеха вече е изминат. Hикой не е идеален, докато не се влюбиш в него!
Реклама — Зона 3 (728x90)