Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Мутра се обажда в газификация:
- Братле, какво става? От сутринта съм пуснал газовия котлон, а още не се е запалил.
- А кибрит палихте ли?
- Еййй, забравих! Сега ще запаля...