В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
- Властта счита гражданите за свои деца, а себе си за родителското тяло.
- Да, наистина е така. Нали родителите дават на децата пари, колкото да стигнат само за обяд.