Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Съпруг седи безмълвно в кухнята посред нощ, гледа унило в една точка. Жена му го пита защо е тъжен.
- Спомняш ли си, когато беше 16-годишна? - отговаря с въпрос мъжът.
- Да, беше преди 20 години, скъпи - казва жената.
- Спомняш ли си, когато баща ти ни хвана да се чукаме на задната седалка на колата - продължава с въпросите съпругът. - Спомняш ли си как насочи флоберката си към мен и ми каза, че ако не се оженим, ще карам следващите 20 години в затвора...
- Така беше - признава жената.
- Е, днес щях да съм свободен.