Иванчо казва на майка си:
- Мамо, дай ми сладолед.
- Няма да ти дам, скоро ще ядем. Излез и си поиграй още малко.
- Няма никой. Дай сладолед.
- Няма да ти дам. Тогава си играй вкъщи нещо.
- Добре, тогава играй с мен. На родители да играем.
- Уф, добре. Ти си бащата, аз съм майката.
- Ето аз се прибирам от работа. Какво дремеш? Вземи си вдигни задника и дай на детето сладолед.
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.