Сряда, 30 септември 2026 | Първомай Облачно 20°
Към края на почивката почнах да наричам морето изтрезвител.
Пиянски 3,225 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Господине, защо искате да се разведете? - Защото от една година насам жена ми ми изневерява с продавача от млекарския магазин и на мен ми омръзна цяла година да ям само мляко, сирене и кашкавал! Типичните лъжи на мъжете: - Кълна ти се - Всички членове в еректирало състояние са еднакви. - Турция ме интересува само в културен аспект. - Избрах си секретарка според професионалните й качества. - Любовта е по-важна от секса. - Вече три месеца не съм изпил капка алкохол. - Винаги вдигам седалката на тоалетната, преди да се изпикая. - Аз съм против легализацията на публичните домове. - Когато бях млад, всички момичета тичаха след мен. - Аз също обичам децата. - В тази рокля изглеждаш много по-слаба. - Всеки ден си взимам душ. - Колко жалко, че майка ти не може да намине на гости. - През целия си живот нито веднъж не съм бил на нощен клуб. - Ще ти дам всичко, което поискаш. - Никога не ти изневерявам. - В задръстване винаги оставам абсолютно спокоен. - Никога не плача пред телевизора, просто се прозях. - Компютърът ми е нужен за работа. - Рядко се поглеждам в огледалото. - Разбира се, че помня кога е годишнината от сватбата ни! Съпругата, след първата брачна нощ, попитала младоженецъа: - Какъв е тоя ръб? - Когато бях студент, веднъж взех бръснача. Съквартирантът зад гърба ми реши да се пошегува и изведнъж извика "Бау". Аз се стреснах, ръката ми трепна и се порязах там долу. Оттогава имам този белег. - Как не е извикал: "Бау, бау, бау, бау..." - със съжаление въздъхнала младоженката. - Окей, доскоро,...затваряй....не, вчера аз първа затворих, а ти си днес,...затваряй де...да. и аз те обичам, слънчице...доскоро...затваряй... Ето така, приятели, от тази човешка глупост мобилните опаратори печелят милиони всяка година. Карам си колата и усещам, че ме снима видеокамера. Сетих се, че сигурно ме снима за превишена скорост, въпреки че не бях превишил скоростта. Просто за да се убедя в своето предположение завъртях из квартала и пак преминах през същото място, с още по-ниска скорост. Но камерата отново ме щракна. Това ми се стори забавно и минах пред камерата още три пъти със скоростта на костенурка, усмихвайки се в камерата, която ме щракаше всеки път като преминавам. След две седмици получих по пощата пет квитанции за това, че карам без колан...