- Уффф, какво ни се случи вчера. Донасят ни един да го погребваме, а той ХОП! седна в гроба: каза Хоп-па! А аз съм жив! И като се почна... Всички се радват, смеят се, гърмят конфети, някой извади шарени балони, жена му плаче от радост... Въобще, с триста зора го погребахме.
В претъпкания автобус, дядо се провира сред тълпата. По едно време се обръща към едно младо момиче:
- Девойко, бихте ли мръднала, ще слизам на тази спирка?
- Ех дядо, дядо! Откакто ми влезна с този чадър вече не съм девойка!