Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.
Някакъв щял да става баща за първи път. Чакал човека в чакалнята, минал се час, два, три... хвърчат някакви сестри на горе и на долу, никой не му обръща внимание. Човека се съдрал от притеснение, опитал се да попита една от сестрите но не получил никаква информация.
Накрая, почти съсипан от нерви, към 3 сутринта излиза един засмян и дружелюбен доктор.
- Ама, ама... това моето дете ли е? -попитал щастливия баща.
- Дааа - отвърнал засмения доктор.
Понечил човека да си вземе детето но точно в мига преди доктора да му го подаде - ФРАС! и му размазал главата в стената.
- Ама, ама... защо??? - успял да изломоти в ужас бащата.
- Хе, хе, майтап бе - потупал го дружески доктора - беше мъртво родено.