Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай Слънчево 30°
Един дядо тръгнал да си купува магаре. Разгледал няколко и се спрял на едно много охранено и яко и дори било евтино. -Защо е толкова евтино т’ва магаре? -Има си лек дефект! -казал продавачът. -Какъв? ! -Ами от време на време спира и докато не го наебеш, не тръгва....това е! Дядото мислил, мислил и се съгласил... броил парите и си го впрегнал в каруцата... Извън селото магарето изведнъж спряло и дотам. Слезнал той и го изчукал. Магарето тръгнало, но след малко пак спряло. Дядото със сетни сили го унодил пак. Не щеш ли малко преди селото добичето се заковало на едно място отново. Изстрадалият старец слязъл и пак го изчукал, но магарето този път не помръднало. Старецът с измъчен глас го попитал: -Какво искаш сега? Магарето обърнало глава към дядката и оплезило език палаво няколко пъти!
Семейни 2,398 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж към жена си: - Скъпа, хайде да правим секс! - Защо все за секс мислиш?! - Защото до мача има много време!! Щирлиц сяда пред компютъра и пише: - dir - Command not found - Аха, UNIX - досеща се Щирлиц. - Аха, Щирлиц - досеща се UNIX-а. Съпрузи минават покрай ресторанта в който се е състояло преди години сватбеното им тържество. Жената развълнувана: - Скъпи, спомняш ли си тук празнувахме нашата сватба. Винаги съм се питала, защо ли не сме се връщали след време на обяд или вечеря в този ресторант, спомням си че кухнята му беше разкошна...? - Не помня защо, но имам лоши спомени от това място... - отвръща мъжът. Почувствал световъртеж, човек отива при лекар. Той дълго го преглеждал и накрая казал: - Не мога да разбера точно какво Ви има. Сигурно е от алкохола. - Добре, докторе. Ще се върна когато изтрезнеете! Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Реклама — Зона 3 (728x90)