Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Влиза един човек във фризьорския салон и сяда на стола. Фризьорът го пита:
- Как да ви подстрижа?
- Ами, от ляво - много ниско, почти голо. Отдясно - по-дълго, ама на вълни. На врата - на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 5 стотинки.
Фризьорът го гледал, мислил и накрая казал:
- Братле, аз така не мога.
Другият скочил от стола и взел да го налага:
- Не можеш, а? Не можеш... А миналия път как можа?