Баба разказва на внучката си, че по нейно време не е имало нито автомобили, нито телевизори, нито кина...
- А тогава какво сте правили?
- Живеехме, детето ми, живеехме...
Преди малко дойде дъщеря ми и ми каза:
- Тате, искам веднага да ви напусна. Дай ми стаята под наем. Занеси всичките ми дрехи в Червения Кръст. Продай ми телевизора, уредбата и лаптопа. Откажи се от мен и никога повече не разговаряй с мен. Изключи ме от завещанието ти. Всъщност не го каза точно така. Тя каза само:
"Тате, запознай с новия ми приятел. Мохамед се казва."