Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.
Винаги съм се страхувал от този ден...Надявах се никога да не дойде...че ще мога да го избегна...Но ето че се случи...Днес жена ми за първи път заговори за кожено палто...