Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва:
- Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?
Първата душа:
- Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!!
Душата на Иван:
- Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и... "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!!
Душата на умиращия:
- Е добре, но аз какво общо имам?!
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!
Жена дълго се молила на мъжа си да я вземе с него на лов. Накрая той се съгласил. Отишли в гората, мъжът и дал пушка, и й казал:
- Стой тук и чакай, а от другата страна на гората ще подгоня лоса към теб. Когато лосът изскочи пред теб, стреляй, след това ме извикай, и пази улова докато се върна, само не тръгвай от тук, докато не дойда.
Оставил мъжът жена си, и отишъл да пийне с приятелите си на съседната поляна. Тъкмо си сипали и отпили, чули изстрел и някакви крясъци. Побягнал мъжът към мястото, на което бил оставил жена си и какво да види?... На земята до жена му лежал уловът, а някакъв мъж тичал около него и крещял:
- Да, твой е лосът, твой, ГОСПОДИ! Дай ми само да си сваля седлото!