Потънал един кораб и от него се спасили само двама - една грозна, ама много грозна жена и един мъж. Доплували някакси до един остров и мъжът казал:
-Делим острова на две и ти си стоиш в твойта половина, а аз в мойта. Минали няколко месеца и на мъжа му се доебало и взел , че се престрашил и отишъл при жената. Хъката, мъката, почнали те да се ебат и по едно време тя му казва :
-И все пак в мен има нещо хубаво!- а той отговаря:
-Е да , ама след малко ще ти го извадя!
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!