Сряда, 30 септември 2026 | Първомай Облачно 19°
Интервю с лауреат на Нобелова награда. Журналист го пита, как протича процеса "научни размишления". Ученият отговаря: - В лабораторията, в библиотеката... Журналистът го прекъсва: - А вкъщи продължавате ли да мислите? Как стигате да откритията? - Добре, ето ви един пример - в продължение на дълги години с жената беше така - лягаме си, а тя ми казва, че нещо я боли главата. И аз разбира се, размишлявах върху проблема. И ето, че един ден открих.. Журналиста: - Окрихте някакъв супер-аналгин? - Не, открих, че съседката никога не заключва вратата.
Разни 2,193 прегледа
Следващ →

Още вицове

При психиатъра: - Докторе, защо всички ми казват, че имам мания за величие? - Впрочем, вие кой сте? - Аз съм гений, просто гений... - Достатъчно, може да не разказвате повече. Нямате мания за величие. Ние, гениите, нямаме такова нещо. Автобус потегля от спирката, един човек се опитва да го догони и вика: - Спрете, спрете, моля ви, закъснявам за работа! Хората го съжаляват и казват на шофьора: - Спрете, човекът ще закъснее за работа, изчакайте го. Автобусът спира, човекът се качва задъхан, поема си въздух, и казва: - Карти и билети за проверка... - През младостта си моята жена тежеше 55 килограма. И сега кантарите под нея показват 55 килограма. - Иха! Как успява? - Качва се на два кантара едновременно. На един футболен мач един фен много викал, и не спирал да вика през целия мач. Към края на мача казал на съседа си по място едвам-едвам: - Струва ми се, че си изгубих гласа. А онзи му рекъл: - Потърси го в ухото ми. Умира порядъчна дама и отива при Господ. - Господи, аз живях честно, не пиех, не пушех и не ходих по мъже. Каква награда ще отредиш за мен? Господ се замислил дълбоко и наредил: - Дайте и крилца! - О, Господи, нима ще ме направиш Ангел?! - Не - гъска!- отговорил Господ.