Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Вечер. Жената се кипри пред огледалото. До нея мъжът и хитро се подсмива. Тя:
- Какво се смееш? Пак ли скри вечерната ми рокля?
- Даже не съм и помислял, - отговаря мъжът.
- Не ме лъжи! Я разтвори юмручето!