Сряда, 30 септември 2026 | Първомай Облачно 19°
Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
Военни 5,422 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама просяци намират на брега на Темза труп с разпран корем. В корема му - макарони. Единият: - Аз съм нещо гладен, ще взема да ги изям. Изял ги и другият му вика: - Абе, знаеш ли, в макароните имаше косъм. - Какво!!! Косъм!- изревал оня и повърнал. Другият просяк започнал да яде сладко, сладко и примлясвайки казал: - Всъщност, нямаше никакъв косъм, но аз ги обичам топли... Съдия пита обвиняемия: - Защо сте набили човека, но когото сте откраднали портфейла? - Нямаше пари в него! В дискотеката младеж се доближава до девойка: — Извинете, танцувате ли? — Да. — Слава Богу, защото си помислих, че ви е хванал ток. В първия учебен ден една учителка се запознава с първокласниците. Учителката останала учудена след като всяко дете се представило като Терминатор. Моментално докладвала за това на директора: — Господин Директор, всички деца се мислят за Терминатор. А Директора баааввно се извърнал към нея и със силен удар с юмрук в близкия шкаф изсъскал гневно през зъби: — Ааззз ссъъъммм Тееррммииннааттоорраа. Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: — Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: — Лейтенант, знаете ли коя съм аз? — Не, госпожо. — Аз съм жената на този, който нарекохте „глупак“. — Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? — Не, не знам- казва генералската жена. — Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.