В блок става убийство. Разпитват свидетел:
- Ами станах сутринта, ударих си една чикия, гледам слънцето грее, топъл ден ще бъде, ударих си една чикия, отидох, изпих едно кафе, ударих си още една чикия, измих се, избръснах се, ударих си чикия, обякох се, ударих си една чикия, обувам се, ударих си една чикия, излизам и чувам от съседният апартамент страшен кясък! Бре! Кво става тука?! Ударих си една чикия, отивам до съседната врата, ударих си една чикия, влизам вътре и в този момент - тряс! Някой ме удари по главата и загубих съзнние. Ама чикия ударих ли си - не помня.....
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?