Сряда, 9 септември 2026
|
Първомай
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Веднъж си седяли мечо Пух и Прасчо на една поляна. Пух се обръща внезапно и мята един здрав бой на Прасчо. Прасчо, целия в кръв казва: - Абе, Мечо, аз си мислих, че сме приятели! Мечо: - А-ма свиньо, аз от къде да знам какво си мислиш!!
Прочети още подобни вицове
08.09.2026
08.09.2026
07.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Най-голямата загуба, е загубата на време.
Бисери
03.10.2017
4,071 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Какво трябва да направи човек, ако види малко зелено човече? - Време е да пресече улицата.
- Как да различим истинската любов от обикновеното сексуално влечение? - Много лесно! Ако е за правителството - това е истинска любов.
- Докторе, кастрирайте ме! - Да не сте луд! - Много ви моля, докторе, направете ми кастрация. - Е, щом толкова държите. След като направил операцията, докторът попитал пациента: - Добре де, бихте ли ми обяснили, защо такъв млад, красив мъж, в разцвета на силите си като вас иска да го кастрират. Та вие можехте да имате хиляди жени. - Знаете ли, влюбен съм в една еврейка и за да се оженим, трябва да спазя този техен обичай. - В такъв случай, може би трябваше да ви направя обрязване? - А аз какво казах?..
В една болница в един и същи ден постъпват за изследване две жени с името Мария Иванова. Едната болна от СПИН, а другата диабетичка. Докторът седи и разглежда картоните и точно в този момент телефонът звъни: - Добър ден, аз съм съпругът на Мария Иванова, искам да знам какво й е? Докторът се оказал в затруднена ситуация. Мислил, мислил и рекъл: - Абе, дай й да изяде една баклава и ако е още жива, недей да я чукаш!
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.