Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Мъж бил в командировка, но се наложило да се върне по-рано. Отворил вратата и що да види - жена му прелюбодейства с един просяк.
- Абе, жена - възмутил се той, - нямам нищо против изневерите, но... чак пък с просяк.
- Но скъпи - утешила го тя, - не се сърди! Просто го съжалих. Той дойде и ме помоли да му дам нещо, което не употребявам.