Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?
Дълбоко набожен човек живеел край реката, но един ден тя придошла и къщата му се наводнила. Когато равнището на водата обезпокоително се повишило, мъжът се покатерил на покрива. Наблизо минал кораб.
- Качвай се - извикал капитанът.
- Не, ще остана тук - отвърнал мъжът. - Бог ще се погрижи за мен.
След двайсет минути водите продължавали да се покачват и мъжът се покатерил на комина. Минал друг кораб.
- Ела на борда - казал капитанът.
- Не, ще остана тук - отвърнал мъжът. - Бог ще се погрижи за. мен.
Водата вече стигала до кръста му, когато към него внезапно се спуснал хеликоптер.
- Бързо! - извикал пилотът. - Качвай се!
- Не, ще остана тук - отвърнал мъжът. - Бог ще се погрижи за мен.
Водата продължавала да се покачва и скоро мъжът се удавил. В рая потърсил Господ.
- Нали ми каза, че ще се погрижиш за мен? - оплакал се той.
Бог отговорил:
- Пратих ти два кораба и един хеликоптер. Какво повече искаш?