Заледено езеро. Самотен рибар лови риба. До него кучето му тъжно гледа белите преспи. Изведнъж ледът над езерето се разчупва. Бялата мъгла, която се е издигнала изведнъж се отдръпва и върху езерцето спокойно си преживя една крава.
Гледал рибаря кравата. Гледала кравата рибаря.
Изведнъж кравата попитала:
- Цигара имаш ли?
Рибаря:
- Ами имам.
Дал и рибаря една цигари. Погледали се пак известно време и кравата:
- А огънче имаш ли?
- Ами имам.
Дал и рибаря и огънче. Кравата си изпушила цигарата, погледали се пак, след което поклатила глава, казала "Тя моята не е лесна, ама и твоята също" и се потопила обратно сред заледеното езеро.
Рибаря смаяно гледал замръзналата вода. След това още по-смаяно погледнал кучето си, което отсякло:
- Кво ме гледаш? И аз са изкьорах!
Тате, тате!
-Как съм се получил аз? !
-Когато твоята мама беше козичка, а баща ти козел ние скачахме, скачахме и ... се получи ти!
Иванчо отива при майка си.
-Мамо, мамо, тате каза , че когато ти си била козичка , а той козел скачахте, скачахте и се получих аз!?
-Не, момчето ми! Не беше така!
Когато аз бях лястовичка, а чичо ти Петко орел ние летяхме, летяхме, летяхме и ..се получи ти! А баща ти както си беше козел такъв си и остана!