Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита:
- Кво става бе, що си ревнал?
- Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон....
- Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш!
- Да.. да.. аз нали... затова рева... щото се смях...
Иванчо чува някакво здраво пъшкане от стаята на родителите си и нахълтвайки, възмутено пита:
- Тате какво правиш с мама бе?
- Еми помпам я бе Иване.
- Е напомпа ли я?
- Напомпах я.
- Е не забрави ли нещо?
- Защо, какво, май не съм?
- Абе тате, много си задръстен, аз като напомпам Марийка, винаги и облизвам вентила да проверя дали не изпуска!