Вицет — Първомай

На едно момченце му измряло цялото семейство, майка му, баща му, баба му, дядо му, абе всички. Изпратили го в едно сиропиталище. Веднъж една от възпитателките в дома го попитала: - Кажи сега мойто момче, от какво умря майка ти? - Ами... Сгази я валяк! - А баща ти? - Ами и него го сгази валяк! - Хм. Е добре де, ами баба ти от какво умря тогава? - Сгази я валяк! - И дядо ти ли го сгази валяк? - Да, и него! - Е, добре де моето момче, сега на теб какво ти остана? - ВАЛЯЯЯЯЯЯК!!!

Черен хумор 03.10.2017 2,742 прегледа

Следващ →

Още вицове

Из дневника на извънземен: Ден 45. Дойдоха някакви американци, за 4 часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни с хамбургери. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 81. Сега пък японци някакви нанотехнологии и са два часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни със суши. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 153. Долетяха българи. С помощта на лост и някаква майка (ама много пъти) за две минути разбиха вратата. Всички ядохме шамари (че не сме отворили). Не беше вкусно, но имаше за всички. Пчелите не закачаха дебеличко момиченце, играещо в пясъчника, защото мислеха, че вече са го закачали. Вървели си две костенурки в пустинията. Вървели, вървели, минали 15 години и видяли едно канче. Първата костенурка казала: - Дай да го вземем, па по-натам може да видим чешма. А другата казала: - Не, няма смисъл. Вървели минали още 15 години и видяли една чешма. Първата костенурка казала: - Aз ще се върна да взема канчето, което видяхме по пътя, но ти няма да пиеш от водата, докато не се дойда! Другата се съгласила и костенурката тръгнала. Минали 10-20-30-40 години. Костенурката при чешмата умряла от жажда и решила да пие вода. В този момент другата се показала от една издатина и казала: - Еее, сега ако ще се лъжем, то по-добре да не тръгвам! В пожарната звъни монахиня от близкия манастир: - Помощ! Тук един мъж се опитва да се изкачи до прозореца на килията ми! - Вижте, може би е по-добре да позвъните в полицията!? - Защо в полицията - човекът има нужда от стълба, донесете му! Студент говори на любознателната си хазайка: - Знаете ли, госпожо, приех факта, че четете всичките ми писма. Обаче не мога да се примиря с това, че им отговаряте!