Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят.
- Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме.
- Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? - казва другия и посочва една картина на Ван Гог.
- Ми става бе! - отговаря другия.
Викат те шефа на музея и го питат за цената.
- Не се продава! - отсича той.
- Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко!
Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва:
- А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква
второто:
- Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя х-й сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти!
Вторият на третия:
- Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един!
Третият - на четвъртия, четвъртият - на петия, петият - на шестия, шестият - на седмия, седмият - на осмия...
Осмият на деветия:
- Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно!
Деветият на десетия, побутвайки го:
- Знаеш ли какво, приятелче... Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже... Като едно семейство
сме... Ние сме корпорация... Трябва да се държим заедно...
Десетият:
- Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ
КИВИИИИИ!!!