След корабокрушение единственият спасил се пътник попаднал на необитаем остров, на който имало само кози.
След няколко години случайно го откриват и го спасяват. Моряците обаче с изненада виждат и малко момченце на плажа.
- Ти пък какъв си? - питат го.
- Аз съм от ме-е-е-стните жители.
Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.