След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Седят Иванчо и Марийка в парка на една пейка. Иванчо бил много срамежлив. Марийка по-напред с урока и му
казва:
- Иванчо, боли ме бузката, ако ме целунеш, може да ми мине!
Цункал Иванчо бузката.. Тя пак:
- Иванчо, много ме боли вратлето, ако ме цункаш, ще ми мине като бузката!
Иванчо пак цунка..
- Иванчо, ти лекуваш всичко! Цункай пъпчето, че ме боли коремчето!
Цункал Иванчо пъпчето, а от съседната пейка един дядка го пита:
- Ей малкия, можеш ли да лекуваш хемороиди?