- Подсъдими, разкажете своята версия.
- Ами какво..минаваме си покрай, и гледаме вратата отворена. Мислиме си - вероятно крадци. Влизаме, проверяваме - няма крадци! Мислиме си - сега ги няма, ще дойдат после! И решихме: трябва да се спасят вещите. Та изнесохме всичко ценно...с благородни намерения и после да върнем всичко. Ние си записахме адреса..
- И защо не сте се върнали половин година?
- Как защо? Бяхме заети - спасявахме други апартаменти от крадци...
Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало.
Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал:
Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата!
-Сигурен ли си, че това е нашето котенце?
-Много прилича но пак ще проверя!
На следващото междучасие Иванчо идва разочарован:
-Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!