Иванчо се прибира от училище и казва на баща си:
-Татко, татко кажи "Два гълъба бели. "
-Бягай от тука, не виждаш ли, че гледам телевизия!
-Айде бе, татко, кажи "Два гълъба бели! "
-Абе бягай от тука бе казах ти, че гледам телевизия!
A майка му:
-Абе кажи на детето "Два гълъба бели" какво толкова ще ти стане.
-Е, добре! Два гълъба бели!
Иванчо:
-Да ядеш два х*я дебели.
-Майка ти да ги яде, тя ме накара да го кажа.
Един отива за риба и застава до един дядка. Хвърля въдицата нищо, пак хвърля пак нищо, цял ден нищо не хванал. А дядото на всяко хвърляне риба вади. На другия ден застанал на мястото на дядото, а дядото на отсрешния бряг. Той пак нищо, а дядото на всяко хвърляне риба вади. На третия ден отива на отсрешния бряг където бил дядото, пак няма риба. А дядото на отсамния бряг и пак на всяко хвърлане риба хващал. Не се сдържал и попитал:
- А бе, дядо, как тъй, където и да застанеш все хващаш риба, а аз не?
Дядото отговорил:
- Абе, когато сутрин стана, оная ни работа, в който крачол влезе, на него бряг заставам.
- А моят като стърчи нагоре?
- Е значи не си за тука.