Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си.
- Ще ти дам един съвет, - казва шофьора на пънкара - познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва:
- Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка...
- Какво да направя - попитала монахинята.
- Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´
- Глупачкоооо... Аз съм пънкаря... Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
- Знам... А аз съм шофьора!
В съдебната зала адвокат се опитва да оневини млада дама, обвинена в убийство:
- Господин Съдия, погледнете тази жена. Може ли според вас жена с такова хубаво и нежно лице да убие човек? Погледнете косата на тази жена! Може ли според вас жена с такава буйна и мека коса да убие човек? Погледнете гърдите на тази жена
- може ли жена с такива големи и твърди гърди да убие човек? И накрая, Господин Съдия, погледнете краката на тази жена! Може ли според вас жена с толкова дълги и изящни крака да убие човек?
Господин Съдия, аз свърших.
- И аз... , но това няма отношение към делото...