Спокоен есенен следобед. На пейка в парка седят момък и девойка и
играят вечната игра.
- Ох, заболя ме пръстчето! - превзема се девойката.
- Сега ще го излекувам! - казва момъкът и го целува.
- Мина ми, но сега ме заболя бузката! - казва девойката.
- Сега и нея ще излекувам! - казва момъкът и я целува по бузката.
- Сега пък ме заболя ушенцето! - казва девойката.
- И него ще излекувам! - пъчи се момъкът.
На близка пейка седи як, мустакат чичка, който казва:
- А бе, младеж, а можеш ли да лекуваш хемороиди?
Вървят двама през пустинята и умират от жажда . По
едно време гледат в далечината кладенец и тръгват да бягат със страшна сила към него . Стигнали и се надвесили от горе му обаче нищо не се вижда.
- Дай да хвърлим един малък камък - казал единия - за да чуем колко е дълбоко.
Хвърлили го те ама нищо.
- Да хвърлим един по-голям ! - казал другия.
Хвърлили го, ама пак нищо . Накрая видяли една траверса и с голям зор я замъкнали и я пуснали . Пак нищо . По едно време гледат една овца бяга към тях и хоп, скочила в кладенеца . Те двамата се опулили. В това време минава един овчар и ги пита :
- Абе да сте виждали една овца ?
И единия казал :
- Да бе току що скочи в кладенеца!
А овчаря :
- Ба си мамата, така яко я бях вързал за една траверса.