Четвъртък, 1 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 12°
Отива Иванчо на училище със синина под окото: -Какво се е случило детето ми? -пита учителката. -Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита: -Заспа ли? -А аз викам: -Не. И той се завъртя и без да иска ме удари. На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило. Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита: -Заспа ли? -Но аз мълча, след малко пак пита: -Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син. -Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита: -Заспа ли? -Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита: -Влезна ли? -А аз викам: -Кой?
Иванчо и Марийка 4,399 прегледа
Следващ →

Още вицове

Многодетна майка изпраща по дъщеря си извинителна бележка за редовните й закъснения в училище: "Много ви моля да извините дъщеря ми за честите закъснения. Тя има още четири сестри, а разполагаме само с едно огледало." Жена пътува в препълнен автобус. Внезапно си бърка в чантата и казва: - Яйцата,... чадърът,... перуката... Всичко е тук. След известно време притеснена пак си бърка в чантата: - Яйцата,... чадърът,... перуката... Да, всичко съм взела. Отегченият мъж до нея й казва: - Госпожо, престанете да ми бъркате в гащите, забравила сте си ЧАНТАТА! Червената шапчица, Луис Каръл Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство… Питат радио Ереван: - Вярно ли е, че около атомния реактор в ЖК "Младост" има много четирилистни детелини? - Вярно е! - А защо никой не е успял да си вземе поне една? - Много бързо бягат! В болницата: - Добре ли си? - Още не, но вече съм по-добре. - Добре е, че вече си по-добре! - Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!