Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Момче и момиче.
Първа среща.
Той цяла нощ бил перфектния кавалер - таксита, сметките по заведенията, галантен, весел, умен, чаровен....
Тръгват да се прибират и той я изпраща. Изпреварва я точно преди да си влезне във входа, разперва ръце, подпира се на входа от двете страни и казва:
- Докато не ми направиш свирка няма да те пусна!!!
- Недей де....толкова хубава вечер беше, не я разваляй!
- Свирка!
- Недей бе човек! Толкова си готин, толкова те харесвам, не разваляй всичко накрая, не мога да ти направя свирка...
Един спор се разгорял половин час....
В това време от входа излиза едно малко момиченце, минава под неговата ръка, поглежда нагоре към него и казва:
- Бате, аз съм Юлия, на 7 годинки съм и живея на 6-ия етаж. Тати ме прати да ти направя една свирка. Каза, че ако не ти хареса, ще прати мама тя да ти направи. Каза, че ако и нея не харесаш, той може да слезне да ти направи свирка, само моля те пусни домофоните, че целия вход не може да спи.